В настоящата монография са засегнати два основни въпроса, свързани с преживяванията и функционирането на човек в процеса на лечение и възстановяване. Тревожността и процесите на личностна регулация са два различни и не толкова често обединявани конструкта. Те рядко присъстват заедно в теоретичните и изследователски модели. 

Логиката на тяхното обединение в монографичния труд е продиктувана: първо, от изискванията, свързани с практическата работа на медицинския персонал в сферата на психологическата помощ, и второ, от необходимостта да се очертаят основните направления и проблеми на тази дейност при лечението в болнично заведение.

Проблемите, свързани с тревожността и личностната регулация, се разглеждат в контекста на общата система на лечение и възстановяване от физическа увреда – болест или травма. Решението да се подходи системно към изясняването на механизмите на психологическата помощ в настоящата разработка е реакция на опитите да се излагат в разказна форма резултати от клинични изследвания и наблюдения и да се събират факти без последваща интеграция и обединяването им в цялостна система.

Използването на системния анализ е с цел да се надрасне описателният аналитико-синтетичен подход и да се достигне до по-голяма задълбоченост при изясняване на същността, процеса и механизмите на психологическата помощ.
Фокусът на разработката е насочен към препоръки за оказване на психологическа помощ, произтичащи от конкретни емпирични данни, верифициирани нееднократно и приложими в практиката.

При съставянето на настоящия труд стремежът беше той да е възможно най-свободен от предубедености, които произтичат от някаква определена психотерапевтична гледна точка или позиция. Идеята за написването му е да отрази реалното състояние на психичните състояния, преживявания и процеси на личностна регулация.

Направен е опит резултатите да се анализират на принципа на обективната вероятност, а не от гледната точка на субективната ѝ страна.

Изследването проверява идеите си на фона на фактите, като се опитва максимално точно да описва явленията в болнични условия, като не взема под внимание „водещите” предпочитания (какви методи за помощ да се ползват), мнения (относно ефективността на методите) и предубедености (кой следва да изпълнява основните дейности), свързани с оказването на психологична помощ.

Основният логически метод при представяне на изложението е дедуктивният, при който с помощта на допускания и анализ се извеждат заключения и предвиждания. Този метод позволява използването на характерните за инструментариума и методологията на съвременната научна психология - значителна степен на обективност и избягване на „интуитивните” субективни твърдения.

Тази монография е опит за научно изследване, теоретично концептуализиране и решаване на практически проблеми и има за цел да свърже двете все по-често противоречащи си области – науката психология и професията психология.